PPESHTERSKI (ПЕТЪР ПЕЩЕРСКИ)
289 1214
23 мая 2008 г., 11:44

Мило пиле 

  Поэзия
960 0 7

"На дъщеря ми!"

 

 

Мило пиле

 

Отворих вратата

на твоята златна, детска клетка.

Разбрах, че ти е отесняло

и просото веч не те засища.

С любов те гледах как растеш,

слушах с омая твойте песни, мила,

плаках с тебе скришом,

когато крилцето си бе ранила.

Благодаря ти, че с гласа си ме дари

и слънчеви направи

тъжните ми дни.

Към простора ти отлиташ,

ще заякнат скоро твоите крилца,

но там трудно ще намериш

купчинки от любимите зрънца.

Вятърът ще те гали нежно

и ще брули силно твоите пера,

слънцето ще топли и ще жари,

щом не си си у дома.

Зная, ще се справиш,

аз горд съм с тебе.

Не забравяй нивга ти това

как обичам те сега!

Мило пиле

 

© ПЕТЪР ПЕЩЕРСКИ Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Умиление предизвика стихът ти ...просто защото птичето винаги отлита от гнездото , но докато е в него как осмисля дните ни ...
    Прекрасен стих.Поздрав!
  • Много горд и малко тъжен татко...Поздрави!
  • ЕХ,че хубаво !!!!!!! Дай боже всеки му такива бащи
  • Татенце!!!
  • Прекрасно татково посвещение! Ние, дъщерите, колкото и надалеч да отлитаме, винаги ще се завръщаме при своите бащи! Бъдете благословени и двамата
  • Клетката, макар и златна си е клетка и рано или късно отеснява...няма по хубаво от свободата...а тя ще се справи, колкото и трудно да е в животаБъди горд и си я обичай!Сърдечен поздрав
  • Хубаво е да гледаш как от малкото пиленце расте и става здрава и силна птица, която има устрем към висините на живота! Да ти е жива и здрава!
Предложения
: ??:??