Мило пиле
"На дъщеря ми!"
Мило пиле
Отворих вратата
на твоята златна, детска клетка.
Разбрах, че ти е отесняло
и просото веч не те засища.
С любов те гледах как растеш,
слушах с омая твойте песни, мила,
плаках с тебе скришом,
когато крилцето си бе ранила.
Благодаря ти, че с гласа си ме дари
и слънчеви направи
тъжните ми дни.
Към простора ти отлиташ,
ще заякнат скоро твоите крилца,
но там трудно ще намериш
купчинки от любимите зрънца.
Вятърът ще те гали нежно
и ще брули силно твоите пера,
слънцето ще топли и ще жари,
щом не си си у дома.
Зная, ще се справиш,
аз горд съм с тебе.
Не забравяй нивга ти това
как обичам те сега!
Мило пиле
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© ПЕТЪР ПЕЩЕРСКИ Всички права запазени
