Милост
Не посягай! Не е време да скверниш тишината ми,
да нахълтваш със взлом,
не е време.
Аз отдавна живея в едно свършило лято
и сама си измислям проблеми.
Теб те няма при нас, не че беше ненужен,
не че никак не съм те обичала.
Просто, тази импресия-"аз и ти, ти и аз",
някак трудно в света ми се вписа.
Някак трудно повярвах, че куршумът на болката
е пожалил човечето в мене.
Че съм цяла и все още държа във ръцете си
една дълго калявана женственост.
А светът ми е скучен, до сълзи е скучен.
Монохромен, объркан, неясен.
Но сама дорисувах още няколко щриха-
да ми липсваш, да забравя коя съм...
Не посягай! Нямам друга обител,
нямам даже къде да се скрия.
Разрушиш ли я, (без въобще да го искаш),
покрай
нея и мен ще убиеш.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ирина Колева Все права защищены
