Тъжният грим е изтрит

и мимът с умора си ляга.

Ръцете горят му - артрит,

боли го колянната става.

В живота му няма почивка,

даже пауза с кафе си е лукс.

Съдбата е пивка горчилка

с встръснал до болка привкус.

Но пиян от ужасното бреме,

и днес ни разсмя със финес.

А под грима му се крие лице,

дълбоко пазещо тонове стрес.

Макар своите тегоби, е дал

на мнозина радост, усмивка,

докато тихичко плаче със жал

и тайно си смуче горчивка.

Залезе денят и е вечер,

самотен легнал е нашият мим.

Ала ехидно животът му вече

подготвя новата кофа със грим.