6 нояб. 2014 г., 00:58

Мимезис . .

529 0 0

Има въпроси, на които не мога, да си отговоря:
    За борбата,
       силата
            и Бога.
За входа на Рая,
    тази невидима стая.
Злите духове не искам да обуздая.
  Нямам място аз в Рая, защо ли ?
     Самият аз не зная.

Злини на хората, ще продължавам да правя.
На никому, никога няма да се понравя.
   За моите борбени цели,
      по средада на пътя спрели,
        психики и любови отнели.
           На никого не сме се клели,
              че сме лудо полудели,
                  от смъртната наслада взели,

                                       от студ - премрели.
На никого на гърба не сме се опрели,
   но този, който се опря на моя - ме забрави и в мен нещо се запали

Продължавам да се боря.
   Сам със себе си никога не споря.
Ние сме едно цяло, заедно горяло,
      за добро е жадно,
        а злото в мен прегладняло,

          жив си ме държи.
              Вече сякаш се търпи.
                 Не, не мълчи, а говори,
                            или пък спри.
Очите ми стена са,
    всичко мое в тях се скри.
Проклинам тази, която ме озлоби.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Васил Христов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...