6.11.2014 г., 0:58

Мимезис . .

530 0 0

Има въпроси, на които не мога, да си отговоря:
    За борбата,
       силата
            и Бога.
За входа на Рая,
    тази невидима стая.
Злите духове не искам да обуздая.
  Нямам място аз в Рая, защо ли ?
     Самият аз не зная.

Злини на хората, ще продължавам да правя.
На никому, никога няма да се понравя.
   За моите борбени цели,
      по средада на пътя спрели,
        психики и любови отнели.
           На никого не сме се клели,
              че сме лудо полудели,
                  от смъртната наслада взели,

                                       от студ - премрели.
На никого на гърба не сме се опрели,
   но този, който се опря на моя - ме забрави и в мен нещо се запали

Продължавам да се боря.
   Сам със себе си никога не споря.
Ние сме едно цяло, заедно горяло,
      за добро е жадно,
        а злото в мен прегладняло,

          жив си ме държи.
              Вече сякаш се търпи.
                 Не, не мълчи, а говори,
                            или пък спри.
Очите ми стена са,
    всичко мое в тях се скри.
Проклинам тази, която ме озлоби.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Васил Христов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...