Мимикрия
В огледалото ме гледаше изопнато.
Аз повторих ѝ червилото на устните.
И взаимствах от очите ѝ моретата.
Разкроих си небосвода като нейния.
И поникнаха по билото му чайките.
Разчертах си хола точно като нейния -
с безпорядъчните токчета под масата
и картината с танцуващите кораби.
После килнах самотата си към залеза
и сърцето си прободох точно в мекото.
Тя погледна ме в отворените кратери
на очите, сини точно като нейните.
Педантично си приглади после ризата
и отвърна ми с насмешка и презрение,
че не мога да взаимствам огледалото,
щом в живота най е трудно да си себе си.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Миглена Миткова Все права защищены
