Мимикрия
В огледалото ме гледаше изопнато.
Аз повторих ѝ червилото на устните.
И взаимствах от очите ѝ моретата.
Разкроих си небосвода като нейния.
И поникнаха по билото му чайките.
Разчертах си хола точно като нейния -
с безпорядъчните токчета под масата
и картината с танцуващите кораби.
После килнах самотата си към залеза
и сърцето си прободох точно в мекото.
Тя погледна ме в отворените кратери
на очите, сини точно като нейните.
Педантично си приглади после ризата
и отвърна ми с насмешка и презрение,
че не мога да взаимствам огледалото,
щом в живота най е трудно да си себе си.
© Миглена Миткова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Ако не беше ти, Меги, с твоя безупречен ритъм, нямаше да го чета този стих, защото и аз не ги обичам белите...
-
И аз не си падам, Дени. 😆 Реших да експериментирам.
-
Много ми хареса, Меги, макар да не си падам по бели стихове. Страхотно е.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
