Мимолетно щастие -
как бързо ти летиш,
гониш вятъра,
вдигаш прах,
изчезваш като дим,
като усмивка се
явяваш
и в лицата хорски
ти пламтиш.
Мимолетно щастие -
със мъката
дуели си устройваш
и все се носиш победено,
на разума си неподвластно
и от закони безучастно.
Тъй кратко щастие -
ти истинско причастие
и наша глътка въздух,
вода, храна.
Без теб не заздравява рана,
обидата не преминава
и злобата се възцарява
над сухото човешко битие.
© Димитър Георгиев Все права защищены