28.06.2014 г., 11:36

Мимолетно щастие

1.5K 0 0

Мимолетно щастие - 
как бързо ти летиш,
гониш вятъра,
вдигаш прах,
изчезваш като дим,
като усмивка се
явяваш
и в лицата хорски
ти пламтиш.

Мимолетно щастие -
със мъката
дуели си устройваш
и все се носиш победено,
на разума си неподвластно
и от закони безучастно.

Тъй кратко щастие -
ти истинско причастие
и наша глътка въздух,
вода, храна.
Без теб не заздравява рана,
обидата не преминава
и злобата се възцарява
над сухото човешко битие.







 







Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димитър Георгиев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...