7 авг. 2007 г., 14:57

Минало

570 0 1
Ти беше моето далечно минало,
но щом се върна, те познах,
с оная гордост несмирима,
с очи горещи, но в душата - прах.

Ти гледаш от високо всички
и непозната е за теб скръбта,
а твоите навици, привички,
са типични за измамник в любовта.

Някога ти ме излъга,
някога и с мен се подигра.
Преглъщайки сълзи солени,
се сбогувах с теб и с любовта.

Но днес съм горда, безразлична
и побеждавам във голямата игра.
От теб научих се на всичко:
БЛАГОДАРЯ ТИ ЗА ТОВА...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Силвия Янкулова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...