Минало
но щом се върна, те познах,
с оная гордост несмирима,
с очи горещи, но в душата - прах.
Ти гледаш от високо всички
и непозната е за теб скръбта,
а твоите навици, привички,
са типични за измамник в любовта.
Някога ти ме излъга,
някога и с мен се подигра.
Преглъщайки сълзи солени,
се сбогувах с теб и с любовта.
Но днес съм горда, безразлична
и побеждавам във голямата игра.
От теб научих се на всичко:
БЛАГОДАРЯ ТИ ЗА ТОВА...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Силвия Янкулова Всички права запазени

