Aug 7, 2007, 2:57 PM

Минало

  Poetry
573 0 1
Ти беше моето далечно минало,
но щом се върна, те познах,
с оная гордост несмирима,
с очи горещи, но в душата - прах.

Ти гледаш от високо всички
и непозната е за теб скръбта,
а твоите навици, привички,
са типични за измамник в любовта.

Някога ти ме излъга,
някога и с мен се подигра.
Преглъщайки сълзи солени,
се сбогувах с теб и с любовта.

Но днес съм горда, безразлична
и побеждавам във голямата игра.
От теб научих се на всичко:
БЛАГОДАРЯ ТИ ЗА ТОВА...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Силвия Янкулова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...