Aug 7, 2007, 2:57 PM

Минало 

  Poetry
437 0 1
Ти беше моето далечно минало,
но щом се върна, те познах,
с оная гордост несмирима,
с очи горещи, но в душата - прах.

Ти гледаш от високо всички
и непозната е за теб скръбта,
а твоите навици, привички,
са типични за измамник в любовта.

Някога ти ме излъга,
някога и с мен се подигра.
Преглъщайки сълзи солени,
се сбогувах с теб и с любовта.

Но днес съм горда, безразлична
и побеждавам във голямата игра.
От теб научих се на всичко:
БЛАГОДАРЯ ТИ ЗА ТОВА...

© Силвия Янкулова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??