4 окт. 2009 г., 15:07

Минало...

575 0 0

Миналото не означава нищо за мен.

Къде сгрешихме в любовта?!

Бяхме силни, някога...

Но как да продължа напред сега.

 

Когато ми каза, че ме обичаш...

Знаеше ли, че ще ми отнеме цял живот...

за да преодолея чувството, че мечтите ми няма да се сбъднат?!

Когато ме накара да повярвам, че нещо ти липсва...

когато не съм до теб!

Как можех да знам, че ще си отидеш, че ще избягаш...

 

Устните ти...

Лицето ти...

Времето не може да ги заличи.

Разбрах, че сърцето ми може да бъде разбивано...

отново и отново.

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Десислава Георгиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...