3 окт. 2014 г., 07:46

Минало

839 0 2

Запознанството ни беше толкова отдавна,

Вече дори не помня колко време стана,

Само знам, че ми харесваше тогава,

Да танцувам с теб във „вечерната забава”

Нямам думи вече, за да ти докажа,

Че сърцето ми принадлежи ти оттогава,

Всичко, което някога съм искал,

Намерих в теб и в ума си го притискам,

Не знам, не мога, нямам думи да опиша,

Колко много значиш ти за мен и ще те питам,

Има ли възможност днес да е „тогава”,

Вчерашния ден, когато бяхме щастливи двама.

 

 

 

И ако някой ден погледнеш ме с онзи поглед,

Който топли всичко в мен и си припомниш,

Колко време мина оттогава,

И колко нощи с теб копняхме да сме двама,

Да аз още помня тази скъпоценна вечер,

Когато ти сърцето ми привлече,

И още мисля си за онзи миг,

Когато твоята усмивка грабна ме за миг,

И още мисля си дали ще можем,

Онази вечер късна да си спомним,

Когато аз и те стояхме двама,

И танцувахме във „вечерната забава.”

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Стефан Б Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Много Ви благодаря
  • Чудесно любовно стихотворение си написал, Стефане!
    Стихът ти ми звучи мелодично и малко ретро - най-вероятно заради
    чистите кристални чувства, които излъчва.Много ми допадна!
    Поздравявам те и по-смело и със самочувствие!

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...