3.10.2014 г., 7:46

Минало

833 0 2

Запознанството ни беше толкова отдавна,

Вече дори не помня колко време стана,

Само знам, че ми харесваше тогава,

Да танцувам с теб във „вечерната забава”

Нямам думи вече, за да ти докажа,

Че сърцето ми принадлежи ти оттогава,

Всичко, което някога съм искал,

Намерих в теб и в ума си го притискам,

Не знам, не мога, нямам думи да опиша,

Колко много значиш ти за мен и ще те питам,

Има ли възможност днес да е „тогава”,

Вчерашния ден, когато бяхме щастливи двама.

 

 

 

И ако някой ден погледнеш ме с онзи поглед,

Който топли всичко в мен и си припомниш,

Колко време мина оттогава,

И колко нощи с теб копняхме да сме двама,

Да аз още помня тази скъпоценна вечер,

Когато ти сърцето ми привлече,

И още мисля си за онзи миг,

Когато твоята усмивка грабна ме за миг,

И още мисля си дали ще можем,

Онази вечер късна да си спомним,

Когато аз и те стояхме двама,

И танцувахме във „вечерната забава.”

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стефан Б Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много Ви благодаря
  • Чудесно любовно стихотворение си написал, Стефане!
    Стихът ти ми звучи мелодично и малко ретро - най-вероятно заради
    чистите кристални чувства, които излъчва.Много ми допадна!
    Поздравявам те и по-смело и със самочувствие!

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...