3.10.2014 г., 7:46

Минало

838 0 2

Запознанството ни беше толкова отдавна,

Вече дори не помня колко време стана,

Само знам, че ми харесваше тогава,

Да танцувам с теб във „вечерната забава”

Нямам думи вече, за да ти докажа,

Че сърцето ми принадлежи ти оттогава,

Всичко, което някога съм искал,

Намерих в теб и в ума си го притискам,

Не знам, не мога, нямам думи да опиша,

Колко много значиш ти за мен и ще те питам,

Има ли възможност днес да е „тогава”,

Вчерашния ден, когато бяхме щастливи двама.

 

 

 

И ако някой ден погледнеш ме с онзи поглед,

Който топли всичко в мен и си припомниш,

Колко време мина оттогава,

И колко нощи с теб копняхме да сме двама,

Да аз още помня тази скъпоценна вечер,

Когато ти сърцето ми привлече,

И още мисля си за онзи миг,

Когато твоята усмивка грабна ме за миг,

И още мисля си дали ще можем,

Онази вечер късна да си спомним,

Когато аз и те стояхме двама,

И танцувахме във „вечерната забава.”

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стефан Б Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много Ви благодаря
  • Чудесно любовно стихотворение си написал, Стефане!
    Стихът ти ми звучи мелодично и малко ретро - най-вероятно заради
    чистите кристални чувства, които излъчва.Много ми допадна!
    Поздравявам те и по-смело и със самочувствие!

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...