Минало
Всичко бе игра.. жалка, невинна,
всичко бе мечта... недостижима, значима.
Ръцете ти - студени,
очите ти - безмилостни,
сърцето ти сякаш лед е.
Поглеждаш ме, но макар да криеш, аз знам -
искаш ме отново, макар не така, както аз искам.
В мислите ти тя - новата, бавно се отдалечаваш,
усещам отново празнотата, денят ми сив е,
паля цигара, сълза отронвам, спомени душата ми пълнят
с тревога, с болка, с щастие отминало,
връщат ме там, когато бе само мой...
Жалко, тъжно, ненаситен си, обичаш игри да играеш,
сърцето ми да заблуждават и очите ми да затварят...
Нежните думи твои оръжия са, фалшивите обещания твои игачки са.
Мечтите ми разбиваш и възръщаш отново, както вълните разбиват се в скалите...
всеки път ме връщаш отначало -
там, където бях щастлива.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мирослава Петрова Все права защищены
