10 окт. 2020 г., 08:50

Минало с(ъ)вършено

558 2 0

Ще дойде ден, ти сам ще ме потърсиш,

но този път аз няма да се отзова..

Ще настъпи миг, за мен ще си спомниш,

ала твърде много време ти коства..

 

Тя отиде си, дълго тебе чакаше,

ти не пожела навреме да я задържиш..

Себе си да бъде - инат, успяваше,

непокорна - не пожела да я опитомиш..

 

Времето вече е минало свършено,

останало в спомен на незабравима нощ..

А можеше да бъде просто съвършено,

и  в този миг заедно да вдигахме тост..

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© К. Г Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...