Mинало сегашно
Отварям бавно скърцащият скрин,
изваждам спомен - крехко сухо цвете,
прашецът му се рони по сърцето,
и виждам юни в погледа му син.
Прашасал цвят - скептикът ще рече,
а буди той в душата ми щурчето
и знам, навън коприна е небето,
живот по жили пролетни тече.
Едничко цвете ми създава свят,
в смарагдовозелените тревички,
пак шарените котки дебнат птички...
а всъщност - свити на кравайче спят.
Отдавна мъртво и отдавна прашно,
е цвете - мост за минало сегашно.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Надежда Ангелова Все права защищены
