Patrizzia (Надежда Ангелова)
2060 18139
3 апр. 2020 г., 16:43

Mинало сегашно 

  Поэзия » Строгие формы
563 3 4

Отварям бавно скърцащият скрин,
изваждам спомен - крехко сухо цвете,
прашецът му се рони по сърцето,
и виждам юни в погледа му син.

 

Прашасал цвят - скептикът ще рече,
а буди той в душата ми щурчето
и знам, навън коприна е небето,
живот по жили пролетни тече.

 

Едничко цвете ми създава свят,
в смарагдовозелените тревички,
пак шарените котки дебнат птички...
а всъщност - свити на кравайче спят.

 

Отдавна мъртво и отдавна прашно,
е цвете - мост за минало сегашно.

 

 

© Надежда Ангелова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??