Patrizzia (Надежда Ангелова)
2252 18482
3.04.2020 г., 16:43 ч.

Mинало сегашно 

  Поезия » Строги форми
616 3 4

Отварям бавно скърцащият скрин,
изваждам спомен - крехко сухо цвете,
прашецът му се рони по сърцето,
и виждам юни в погледа му син.

 

Прашасал цвят - скептикът ще рече,
а буди той в душата ми щурчето
и знам, навън коприна е небето,
живот по жили пролетни тече.

 

Едничко цвете ми създава свят,
в смарагдовозелените тревички,
пак шарените котки дебнат птички...
а всъщност - свити на кравайче спят.

 

Отдавна мъртво и отдавна прашно,
е цвете - мост за минало сегашно.

 

 

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??