13 июл. 2019 г., 08:39

Минало в бъдеще време 

  Поэзия » Философская
532 4 12

Ще купя хляб и тъничка тетрадка.

(Той, хлябът, вече стига ни за трима.)

И стиховете ми ще бъдат кратки.

Солени, като вятър с прашно име.

 

Ще счупя на надеждата яйцето,

по-бързо да излюпи свойто птиче.

Ще инжектирам воля на крилете,

без страх на татко въздух да се вричат.

 

А себе си да чакам ще науча.

Ще седна пред иконата със цвете.

Ако врата животът не отключи,

ви моля, господа, не ме будете.

 

Забраните в съня си ще катурна

със жест на разгневена ученичка.

Не слагайте праха ми в черна урна.

Ще я взриви последната ми сричка.

 

12.07.2019

© Мария Панайотова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??