Минало в бъдеще време
Ще купя хляб и тъничка тетрадка.
(Той, хлябът, вече стига ни за трима.)
И стиховете ми ще бъдат кратки.
Солени, като вятър с прашно име.
Ще счупя на надеждата яйцето,
по-бързо да излюпи свойто птиче.
Ще инжектирам воля на крилете,
без страх на татко въздух да се вричат.
А себе си да чакам ще науча.
Ще седна пред иконата със цвете.
Ако врата животът не отключи,
ви моля, господа, не ме будете.
Забраните в съня си ще катурна
със жест на разгневена ученичка.
Не слагайте праха ми в черна урна.
Ще я взриви последната ми сричка.
12.07.2019
© Мария Панайотова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Винаги се стремим стихотворението да е по-добр от предишното, но не винаги се получава. Вдъхновението трудно се подчинява и не може да поддържа постоянно възходящата права. Но усилията си струват, особено след коментари като твоя, Ваня. Благодаря!
-
Прекрасна метафоричност! Поздравления, Мария!!!
-
Разбира се, Ники! Имаш позволението ми!
"Пастирка на светулки" е заглавието на втората ми стихосбирка. -
Красиви метафори, мъдра есенция, поезия до костите!
Браво Мария!
Може ли да използвам,твоя аватар Пастирка на светулки, за мой стих? -
Момичета, колко сте мили! Радост са за мен вашите коментари!
-
Мн ми хареса!
-
Едно удивление в три удивителни
ме прави стократно щастлива! -
!!!
-
Радвам се, че си го усетил така!
-
Хубаво!
-
Слънчице, огря деня ми! Благодаря ти!
-
Толкова красиви метафори!
От първата до последната рима!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
