Минало в бъдеще време
Ще купя хляб и тъничка тетрадка.
(Той, хлябът, вече стига ни за трима.)
И стиховете ми ще бъдат кратки.
Солени, като вятър с прашно име.
Ще счупя на надеждата яйцето,
по-бързо да излюпи свойто птиче.
Ще инжектирам воля на крилете,
без страх на татко въздух да се вричат.
А себе си да чакам ще науча.
Ще седна пред иконата със цвете.
Ако врата животът не отключи,
ви моля, господа, не ме будете.
Забраните в съня си ще катурна
със жест на разгневена ученичка.
Не слагайте праха ми в черна урна.
Ще я взриви последната ми сричка.
12.07.2019
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Панайотова Всички права запазени
