paloma66 (Гълъбина Митева)
171 43
18 апр. 2015 г., 22:36

Минавам случайно 

  Поэзия
1313 4 6

Аз... случайно минавам от тука.
И не търся пари. Нито слава.
Аз вървя. И събирам поука.
По пътеки, които раняват.

 

Остави ме! Така си живея.
Не умея да бъда практична.
Ако някъде спра - да се сгрея -
дъх на обич оставям. Различна.

 

Остави ме! Случайно минавам.
Аз съм птица! Защо ми е стряха?
Имах... много любов да раздавам.
Но сълзите! Сълзите презряха...

 

Остави ме! Минавам случайно
по пътеката къса на дните...
Ала идвам... от минус безкрайност!
И отивам... оттатък звездите!

 

Остави ме... Минавам случайно!
И не съм от Човешката раса.
Аз съм част... от Голямата Тайна,
за която... не сте дорасли.

 

И... когато поема нататък,
че Земята... не ми е присъща -
две пера ще отроня в съня ти.
Знак, че ангел... те е прегръщал!

© Гълъбина Митева Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Невероятен стих!
  • Случайно оставяш и думи, които докосват...
  • Невероятни стихове имаш, Гълъбина - силни и докосващи!
    "И... когато поема нататък,
    че Земята... не ми е присъща -
    две пера ще отроня в съня ти.
    Знак, че ангел... те е прегръщал!" - Ти са като един Ангел!
  • По ангелски нежно,чувствително,тайнствено...Предизвиква размисли.Много ми хареса!
  • Прекрасно!
    "Аз съм част...от Голямата тайна,
    за която...не сте дорасли."
  • Много ме развълнува този стих!;
    Комплименти за него!
Предложения
: ??:??