Минавам случайно
Аз... случайно минавам от тука.
И не търся пари. Нито слава.
Аз вървя. И събирам поука.
По пътеки, които раняват.
Остави ме! Така си живея.
Не умея да бъда практична.
Ако някъде спра - да се сгрея -
дъх на обич оставям. Различна.
Остави ме! Случайно минавам.
Аз съм птица! Защо ми е стряха?
Имах... много любов да раздавам.
Но сълзите! Сълзите презряха...
Остави ме! Минавам случайно
по пътеката къса на дните...
Ала идвам... от минус безкрайност!
И отивам... оттатък звездите!
Остави ме... Минавам случайно!
И не съм от Човешката раса.
Аз съм част... от Голямата Тайна,
за която... не сте дорасли.
И... когато поема нататък,
че Земята... не ми е присъща -
две пера ще отроня в съня ти.
Знак, че ангел... те е прегръщал!
© Гълъбина Митева All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Невероятен стих!
-
Случайно оставяш и думи, които докосват...
-
Невероятни стихове имаш, Гълъбина - силни и докосващи!
"И... когато поема нататък,
че Земята... не ми е присъща -
две пера ще отроня в съня ти.
Знак, че ангел... те е прегръщал!" - Ти са като един Ангел! -
По ангелски нежно,чувствително,тайнствено...Предизвиква размисли.Много ми хареса!
-
Прекрасно!
"Аз съм част...от Голямата тайна,
за която...не сте дорасли." -
Много ме развълнува този стих!;
Комплименти за него!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
