Бисерче (Бистра Малинова)
159 2546
8 нояб. 2011 г., 13:25

Минаване на предела 

  Поэзия
855 0 15

Когато няма никого отвъд
мъгливото усещане за есен
и нямам оправдание за дъжд,
за сторените в миналото грешки,

полека онемявам от вина,
а сянката ми диша учестено.
Отвъд очите ми е планина,
която мен и другите разделя.

И в тъмното се уча да мълча,
свободната ми воля е черупка.
Сподавените думи си личат
по силата, с която после удрят.

Душата си усещам като път,
погълнат от вековните дървета,
и чувам – с корените пият ръст,

и глътки светлина със върховете.

Ще трябва да намеря светлина,
с която да премина през предела.
Изгубена в бездънна тишина,
изкачвам най-дълбокото в небето.

И себе си усещам – сетиво,
за друго измерение човечност.
Приличам на избухнало дърво,
което пази в сянката си вечност.

© Бистра Малинова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??