МИНИАТЮРИ
Не ме отпращай
Не ме отпращай – огън в мен живее...
Душата песента си ще допее
и пламъкът със утрото ще стихне,
а може някой и да ми откликне.
Не питай
Не питай, а целувай до насита!
С целувка към небето се отлита.
Тя дар желан е, но без позволение.
Печелиш с него сладко разрешение!
Почакай
Жадуваш ли момичето да смаеш?
За срещите любонили ли не знаеш?
Почакай нощ утроба да разтвори –
устата ти сама ще заговори.
Премръзнали
О твърде много жарко са се клели,
щом хубавица чудна са видели,
че тя ще бъде тяхната изгора.
Все още са премръзнали на двора.
Поумняла
Върви жена сред слънце засеяла...
Престъпва тежко вече поумняля
и вятърът разплита златни къдри,
но сласт излъча вместо чувства мъдри...
© Стойна Димова Все права защищены