26 нояб. 2011 г., 14:57
Миниатюри
***
Като хлапачка съм готова...
Не искам да броя годините.
Защо оставих без любов
животът ми край мен да мине?
Къде, къде бях до сега?
Душата ми не трябва да умира,
захвърлена и в самота.
Защо стоя и чакам?
Аз чакам и мълча.
***
С надежда гледам телефона,
оглушала да чуя гласа.
И спасение моля...
Спасение моля...
Но съвсем онемя телефона.
И далечен, гласът си мълчи.
А пък аз мълчаливо се моля:
Позвъни! Позвъни! Позвъни!
© Роза Василева Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
-
Много трогателно!
Лошо е да си в самота и да чакаш да звънне телефона.А той да не звъни и да се надяваш напразно да се върне отминалото време.Да се съсипваш и да страдаш заради някого,а в същност единственото,което ще направиш е да си загубиш времето в тъга.Защо след като винаги има друг път в живота,но ние късно го осъзнаваме.Защото винаги можем да се избавим от самотата,но просто замислени в онази невъзможна и вече изгубена любов,губим щастието и живота си.
Дано телефона позвъни,пожелавам ти го!Поне твоя да звънне и ти пожелавам една истинска и споделена любов.Най-сърдечен поздрав!Харесах!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
C vancheto13 (Иваничка Петкова)
Удоволствие си!
Благодаря ти!