26.11.2011 г., 14:57

Миниатюри

571 0 2

***

 

Като хлапачка съм готова...

Не искам да броя годините.

Защо оставих без любов

животът ми край мен да мине?

Къде, къде бях до сега?

Душата ми не трябва да умира,

захвърлена и в самота.

Защо стоя и чакам?

Аз чакам и мълча.

 

 

 

***

С надежда гледам телефона,

оглушала да чуя гласа.

И спасение моля...

Спасение моля...

Но съвсем онемя телефона.

И далечен, гласът си мълчи.

А пък аз мълчаливо се моля:

Позвъни! Позвъни! Позвъни!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Роза Василева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • !!!
    C vancheto13 (Иваничка Петкова)
    Удоволствие си!
    Благодаря ти!
  • Много трогателно!
    Лошо е да си в самота и да чакаш да звънне телефона.А той да не звъни и да се надяваш напразно да се върне отминалото време.Да се съсипваш и да страдаш заради някого,а в същност единственото,което ще направиш е да си загубиш времето в тъга.Защо след като винаги има друг път в живота,но ние късно го осъзнаваме.Защото винаги можем да се избавим от самотата,но просто замислени в онази невъзможна и вече изгубена любов,губим щастието и живота си.
    Дано телефона позвъни,пожелавам ти го!Поне твоя да звънне и ти пожелавам една истинска и споделена любов.Най-сърдечен поздрав!Харесах!

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...