14 дек. 2007 г., 10:50

Миниатюри за зимния вятър

814 0 24
              Снежинка

Виж, над скованата земя
снежинка полетя сама!
Дружки си остави тя
и нежен танц във белота,
на мен дари на ранина!
Дълго със финес танцува
и палаво си полудува.
Вихър изведнъж я грабна,
в синева я скри, безкрайна!

           


Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мариола Томова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • И тук отдавна натрупа и е много
    красиво като стиха ти, Мариолка!
  • Умееш да ме успокояваш с поезия
    Благодаря ти!
  • Мразя зимата...Но въпреки това, харесах как си описала зимния вятър.Много е красиво стихчето!БРАВО!
  • Красив,много хубав стих,мила!!!
    Поздрав и прегръдка!!!
  • Ех, че ме разведри и усмихма, мила Мариолче, благодаря!!!
    Прекрасно стихче, бисерче!!!
    С обич!

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...