14.12.2007 г., 10:50

Миниатюри за зимния вятър

811 0 24
              Снежинка

Виж, над скованата земя
снежинка полетя сама!
Дружки си остави тя
и нежен танц във белота,
на мен дари на ранина!
Дълго със финес танцува
и палаво си полудува.
Вихър изведнъж я грабна,
в синева я скри, безкрайна!

           


Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мариола Томова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • И тук отдавна натрупа и е много
    красиво като стиха ти, Мариолка!
  • Умееш да ме успокояваш с поезия
    Благодаря ти!
  • Мразя зимата...Но въпреки това, харесах как си описала зимния вятър.Много е красиво стихчето!БРАВО!
  • Красив,много хубав стих,мила!!!
    Поздрав и прегръдка!!!
  • Ех, че ме разведри и усмихма, мила Мариолче, благодаря!!!
    Прекрасно стихче, бисерче!!!
    С обич!

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...