Dec 14, 2007, 10:50 AM

Миниатюри за зимния вятър

Poetry » Landscape

812 0 24

Снежинка

Виж, над скованата земя
снежинка полетя сама!
Дружки си остави тя
и нежен танц във белота,
на мен дари на ранина!
Дълго със финес танцува
и палаво си полудува.
Вихър изведнъж я грабна,
в синева я скри, безкрайна!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Сентполия (Любослава)

И тук отдавна натрупа и е много
красиво като стиха ти, Мариолка!

2007-12-17T22:05:54+02:00
Елишка (Елица Стоянова)

Умееш да ме успокояваш с поезия
Благодаря ти!

2007-12-14T20:05:26+02:00
AzDobrata (Аз Добрата)

Мразя зимата...Но въпреки това, харесах как си описала зимния вятър.Много е красиво стихчето!БРАВО!

2007-12-14T18:29:31+02:00
lunna_sianka (ГАЛИНА ДАНКОВА)

Красив,много хубав стих,мила!!!
Поздрав и прегръдка!!!

2007-12-14T17:29:13+02:00
Индиана (Криси)

Ех, че ме разведри и усмихма, мила Мариолче, благодаря!!!
Прекрасно стихче, бисерче!!!
С обич!

2007-12-14T16:37:51+02:00