Историята онемя от неразлистване...
Обидена от страстите съвременни,
от новите „икони" и „спасители"
(накацали мухи по питка медена).
Историята онемя от пренаписване.
Пред нечия изгода коленичила.
За да изпъкнат празните мислители,
превърнали известното във ничие.
Историята онемя от възклицания,
светините сравнили със земята.
Стърчат пилоните без знамена,
а истината в примката се мята...
Историята онемя от възмущение,
когато я облякоха в неистини.
С които отпечатаха в учебници -
как род, народ и вяра се изтрива...
Мълчи историята. Нейния език
отряза го хроничното забравяне...
Дали Паисий ще се прероди?
Да вразуми заспалото нехайство...
© Дочка Василева Все права защищены