6.06.2008 г., 21:05

Минута мълчание...

1.1K 1 26
 

 

Историята онемя от неразлистване...

Обидена от страстите съвременни,

от новите „икони" и „спасители"

(накацали мухи по питка медена).

 

Историята онемя от пренаписване.

Пред нечия изгода коленичила.

За да изпъкнат празните мислители,

превърнали известното във ничие.

 

Историята онемя от възклицания,

светините сравнили със земята.

Стърчат пилоните без знамена,

а истината в примката се мята...

 

Историята онемя от възмущение,

когато я облякоха в неистини.

С които отпечатаха в учебници -

как род, народ и вяра се изтрива...

 

Мълчи историята. Нейния език

отряза го хроничното забравяне...

Дали Паисий ще се прероди?

Да вразуми заспалото нехайство...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дочка Василева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря,че разбрахте ...
  • Дано!? Дълбок поклон, Доче!!!!!
  • Независимо на каква тема пишеш,стихът ти е винаги силен,искрен и дълбоко вълнуващ.Поздравявам те за новата ти успешна творба!Щастлива съм,че те познавам!
  • Мълчи историята. Нейния език
    отряза го хроничното забравяне...
    Забравихме за меч и щит,
    модерно е сега...да се "отравяме!..."

    Целувам края на полата ти заради този стих Доче, и дано звънът на "камбанката" ти стигне до ушите на всички ни!
  • От силата на твоя стих дано събудим се....

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...