Довереница (Дочка Василева) Довереница (Дочка Василева)
99 499
6 jun 2008, 21:05

Минута мълчание...

  Poesía » Civil
1.1K 1 26
 

 

Историята онемя от неразлистване...

Обидена от страстите съвременни,

от новите „икони" и „спасители"

(накацали мухи по питка медена).

 

Историята онемя от пренаписване.

Пред нечия изгода коленичила.

За да изпъкнат празните мислители,

превърнали известното във ничие.

 

Историята онемя от възклицания,

светините сравнили със земята.

Стърчат пилоните без знамена,

а истината в примката се мята...

 

Историята онемя от възмущение,

когато я облякоха в неистини.

С които отпечатаха в учебници -

как род, народ и вяра се изтрива...

 

Мълчи историята. Нейния език

отряза го хроничното забравяне...

Дали Паисий ще се прероди?

Да вразуми заспалото нехайство...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Дочка Василева Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

  • Довереница (Дочка Василева)
    Довереница (Дочка Василева)
    Благодаря,че разбрахте ...
  • Индиана (Криси)
    Индиана (Криси)
    Дано!? Дълбок поклон, Доче!!!!!
  • ma4enka (Мария Костова)
    ma4enka (Мария Костова)
    Независимо на каква тема пишеш,стихът ти е винаги силен,искрен и дълбоко вълнуващ.Поздравявам те за новата ти успешна творба!Щастлива съм,че те познавам!
  • Napolitano (Валентин Желязков)
    Napolitano (Валентин Желязков)
    Мълчи историята. Нейния език
    отряза го хроничното забравяне...
    Забравихме за меч и щит,
    модерно е сега...да се "отравяме!..."

    Целувам края на полата ти заради този стих Доче, и дано звънът на "камбанката" ти стигне до ушите на всички ни!
  • danisab (Ниела Вон)
    danisab (Ниела Вон)
    От силата на твоя стих дано събудим се....

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4.1K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0