18 авг. 2013 г., 20:56

Минута преди тръгване 

  Поэзия » Другая
788 0 13

 

Колко бързо пътуваше -
пък и навреме дойде
влакът бърз за битието.
Всичко беше като на книга:
ред по ред, ред по ред, ред по ред
и често повод намирахме
с благинка да се почерпим.

Пътува, пътува, пътува -
ето - вече трети век.
И мнозина по пътя му слизаха...
А ние -
правостоящи души провесили,
ден след ден, ден след ден, ден след ден -
не чувахме даже шума на дрезините
в нашите пазви...

На младост обърнал големия зар -
подлъга ни с лицемерно чело животът.
После трескаво хвърляхме гелета  -
час след час, час след час, час след час -
и до сега
все се каним да правим някакви фокуси...

Но стоиме безмълвни -
като пред невярна жена,
по която до гуша, до нос сме хлътнали...
А тя -
дрънкулки и блясък,дрънкулки и блясък,дрънкулки и...
все големи неща...
На кутрета-глупаци съвсем се обърнахме...

А младостта - премрежила поглед
иззад ефирния гръб,
клечи над реката човешка и мъти водата ù...
Битието ни би,
битието ни смаза,
битието е онзи парцал,
с който всеки ден трием
челата си...




© Красимир Чернев Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Ти ме пренасяш в твоя свят.Чувствам всяка фибра от него!Браво!
  • Благодаря за усета и оценката,Албена!
  • Тези повторения създават невероятен звуков нюанс на настроението, също като тракането на колелата по релсите. Влакът на живота. На вечността, в който душите ни правостоящи очакват новото си завръщане в битието....
  • Благодаря,че съпреживяхте!
  • И аз като Елица- повторенията са много удачни, образите много ярки. Поздравления!
  • Сякаш релсите на живота кънтят в душата ти и извайват строфи, от които потрепват сърцата!Поздрав!
  • На младост обърнал големия зар -
    подлъга ни с лицемерно чело животът. С поздравления!
  • Времето в нине, времето в теб, времето в утре -
    като стиха ти през мене премина...
    Поздрави!
  • Финала ти е смазващ,като твоето битие!
  • Да си призная - не очаквах лирична душа като твоята да изтрива лице с парцала на битието! Невероятен си - и в композирането на влака и на целия стих! Много ми хареса! Сухоземни поздрави!
  • Повторенията - като композиционен похват!
    Поздравления за моженето! :
  • Битието ни би,
    битието ни смаза,
    битието е онзи парцал,
    с който всеки ден трием
    челата си...

    Поздрав за силния стих,
    Маестро на тъжния изказ!
Предложения
: ??:??