Минута преди тръгване
Колко бързо пътуваше -пък и навреме дойде влакът бърз за битието. Всичко беше като на книга: ред по ред, ред по ред, ред по ред и често повод намирахме с благинка да се почерпим. Пътува, пътува, пътува - ето - вече трети век. И мнозина по пътя му слизаха... А ние - правостоящи души провесили, ден след ден, ден след ден, ден след ден - не чувахме даже шума на дрезините в нашите пазви... На младост обърнал големия зар - подлъга ни с лицемерно чело животът. После трескаво хвърляхме гелета - час след час, час след час, час след час - и до сега все се каним да правим някакви фокуси... Но стоиме безмълвни - като пред невярна жена, по която до гуша, до нос сме хлътнали... А тя - дрънкулки и блясък,дрънкулки и блясък,дрънкулки и... все големи неща... На кутрета-глупаци съвсем се обърнахме... А младостта - премрежила поглед иззад ефирния гръб, клечи над реката човешка и мъти водата ù... Битието ни би, битието ни смаза, битието е онзи парцал, с който всеки ден трием челата си... |
© Красимир Чернев All rights reserved.
