18.08.2013 г., 20:56 ч.
Минута преди тръгване
Колко бързо пътуваше -пък и навреме дойде влакът бърз за битието. Всичко беше като на книга: ред по ред, ред по ред, ред по ред и често повод намирахме с благинка да се почерпим. Пътува, пътува, пътува - ето - вече трети век. И мнозина по пътя му слизаха... А ние - правостоящи души провесили, ден след ден, ден след ден, ден след ден - не чувахме даже шума на дрезините в нашите пазви... На младост обърнал големия зар - подлъга ни с лицемерно чело животът. После трескаво хвърляхме гелета - час след час, час след час, час след час - и до сега все се каним да правим някакви фокуси... Но стоиме безмълвни - като пред невярна жена, по която до гуша, до нос сме хлътнали... А тя - дрънкулки и блясък,дрънкулки и блясък,дрънкулки и... все големи неща... На кутрета-глупаци съвсем се обърнахме... А младостта - премрежила поглед иззад ефирния гръб, клечи над реката човешка и мъти водата ù... Битието ни би, битието ни смаза, битието е онзи парцал, с който всеки ден трием челата си... |
© Красимир Чернев Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Ти ме пренасяш в твоя свят.Чувствам всяка фибра от него!Браво!
-
Благодаря за усета и оценката,Албена!
-
Тези повторения създават невероятен звуков нюанс на настроението, също като тракането на колелата по релсите. Влакът на живота. На вечността, в който душите ни правостоящи очакват новото си завръщане в битието....
-
Благодаря,че съпреживяхте!
-
И аз като Елица- повторенията са много удачни, образите много ярки. Поздравления!
-
Сякаш релсите на живота кънтят в душата ти и извайват строфи, от които потрепват сърцата!Поздрав!
-
На младост обърнал големия зар -
подлъга ни с лицемерно чело животът. С поздравления! -
Времето в нине, времето в теб, времето в утре -
като стиха ти през мене премина...
Поздрави! -
Финала ти е смазващ,като твоето битие!
-
Да си призная - не очаквах лирична душа като твоята да изтрива лице с парцала на битието! Невероятен си - и в композирането на влака и на целия стих! Много ми хареса! Сухоземни поздрави!
-
-
Повторенията - като композиционен похват!
Поздравления за моженето! : -
Битието ни би,
битието ни смаза,
битието е онзи парцал,
с който всеки ден трием
челата си...
Поздрав за силния стих,
Маестро на тъжния изказ!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
