Регина (Радост Даскалова)
374 1425
29 сент. 2014 г., 15:36

Минутата на оризовото зърно 

  Поэзия
471 0 5

Издължени, очите на времето,

като книжен фенер ми превъртат деня.

Ритуално убила проблемите,

медитира у мен самурайска душа.


Тези мои минути избрани са

да ме водят на езерно тиха вода,

да ми сочат пътека в нирваната -

тайно място за бягство и да съм сама.


Мандрагорови корени - вените,

като Буда обръщам навътре око.

И израствам на ръст до вселените,

пък съм само оризово, малко зърно.


Радост Даскалова

© Радост Даскалова Все права защищены

Автор запретил голосование.
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Какво усещане!
  • благодаря ви!
  • Всеки твои стих се отличава със собствен стил и новаторски метафори!
    Поздрави за хубавия стих!
  • Добър ден,Радост!
    "Оризово малко зърно"- всички сме малки.
    Да, но това оризово малко зърно е много голямо всъщност.Прибави към него Саморайската душа,Ръст стигащ до вселените.Ти всъщност си един необхватен копнеж и то много чувствителен, разноцвете и амбициозен!
    Творбата ти е като тебе и много ми допадна.Поздрав!
  • Дали ще е оризово зърното или синапено, опираме до един и същи феномен - трябва ни малкото зрънце, от което покълват вселените пред погледа на "издължените очи на времето" /образ-находка/.

    Прекрасен стих, Радост! Достави ми голямо естетическо наслаждение.

    Пожелавам ти една послушна нова седмица!
Предложения
: ??:??