Sep 29, 2014, 3:36 PM

Минутата на оризовото зърно

  Poetry
626 0 5

Издължени, очите на времето,

като книжен фенер ми превъртат деня.

Ритуално убила проблемите,

медитира у мен самурайска душа.


Тези мои минути избрани са

да ме водят на езерно тиха вода,

да ми сочат пътека в нирваната -

тайно място за бягство и да съм сама.


Мандрагорови корени - вените,

като Буда обръщам навътре око.

И израствам на ръст до вселените,

пък съм само оризово, малко зърно.


Радост Даскалова

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Радост Даскалова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Какво усещане!
  • благодаря ви!
  • Всеки твои стих се отличава със собствен стил и новаторски метафори!
    Поздрави за хубавия стих!
  • Добър ден,Радост!
    "Оризово малко зърно"- всички сме малки.
    Да, но това оризово малко зърно е много голямо всъщност.Прибави към него Саморайската душа,Ръст стигащ до вселените.Ти всъщност си един необхватен копнеж и то много чувствителен, разноцвете и амбициозен!
    Творбата ти е като тебе и много ми допадна.Поздрав!
  • Дали ще е оризово зърното или синапено, опираме до един и същи феномен - трябва ни малкото зрънце, от което покълват вселените пред погледа на "издължените очи на времето" /образ-находка/.

    Прекрасен стих, Радост! Достави ми голямо естетическо наслаждение.

    Пожелавам ти една послушна нова седмица!

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...