Минутата на оризовото зърно

Поезия

625 0 5

Издължени, очите на времето,

като книжен фенер ми превъртат деня.

Ритуално убила проблемите,

медитира у мен самурайска душа.

Тези мои минути избрани са

да ме водят на езерно тиха вода,

да ми сочат пътека в нирваната -

тайно място за бягство и да съм сама.

Мандрагорови корени - вените,

като Буда обръщам навътре око.

И израствам на ръст до вселените,

пък съм само оризово, малко зърно.

Радост Даскалова

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

Смиф (Валентин Евстатиев)

Какво усещане!

2014-10-01T11:22:14+03:00
Регина (Радост Даскалова)

благодаря ви!

2014-09-30T17:53:07+03:00
plama7 (Пламена Владимирова)

Всеки твои стих се отличава със собствен стил и новаторски метафори!
Поздрави за хубавия стих!

2014-09-29T20:59:54+03:00
stoyna (Стойна Димова)

Добър ден,Радост!
"Оризово малко зърно"- всички сме малки.
Да, но това оризово малко зърно е много голямо всъщност.Прибави към него Саморайската душа,Ръст стигащ до вселените.Ти всъщност си един необхватен копнеж и то много чувствителен, разноцвете и амбициозен!
Творбата ти е като тебе и много ми допадна.Поздрав!

2014-09-29T16:28:34+03:00
vega666 (Младен Мисана)

Дали ще е оризово зърното или синапено, опираме до един и същи феномен - трябва ни малкото зрънце, от което покълват вселените пред погледа на "издължените очи на времето" /образ-находка/.

Прекрасен стих, Радост! Достави ми голямо естетическо наслаждение.

Пожелавам ти една послушна нова седмица!

2014-09-29T16:05:57+03:00