Минутите
По принцип съм една – за някого светица,
за друг - мръсница, скарана със Бог.
Чети ме, бръчките ми букви скрити
са простички, не ти е нужен код.
Събуждането с луди пеперуди,
дъхът на сластна, пролетна негà
са цял триумф над хорските заблуди,
че вече аз съм нямала душа.
По принцип в храма влизам примирена,
молитва-две за здраве, за живот...
Годините оказаха се бреме
а спомените – тежки и до гроб.
По принцип съм добра - да, бях щастлива,
бях нежна пролет, бях и тишина,
един живот е много да обичаш,
днес малко лудост, утре – самота.
И не броя годините, в които
събуждах се и аз не знам защо...
Минутите, минутите отчитах,
минутите, пропити от любов.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Геновева Симеонова Все права защищены
