Мир
978
0
0
Тази нощ звезди ще има,
почакай само и ще видиш,
твойта люлка под брезите гние,
гявол споменът ти за шуплака трие...
Почакай само и ще видиш,
огън тлее, не беснее,
гърдите дишат, румено дете се смее,
но за черен страх ти слънцето продаде,
на чорлавите мисли лесно се отдаде!
А може би е тъй по-лесно,
да те блъска, да бумти живота,
трескаво от нищото да бягаш,
в бесни си гонитби ти да давиш
огънят, звездите, спомена за дните...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Владислав Тодоров Все права защищены
