Мир

Тази нощ звезди ще има,

почакай само и ще видиш,

твойта люлка под брезите гние,

гявол споменът ти за шуплака трие...

Почакай само и ще видиш,

огън тлее, не беснее,

гърдите дишат, румено дете се смее,

но за черен страх ти слънцето продаде,

на чорлавите мисли лесно се отдаде!

А може би е тъй по-лесно,

да те блъска, да бумти живота,

трескаво от нищото да бягаш,

в бесни си гонитби ти да давиш

огънят, звездите, спомена за дните...