Мир на длан
627
0
0
За сетен път из божиите пътеки,
разплитам възела на мъдростта,
на славен миг или утеха
ще ме подложи силата или греха.
Казват, сами сме в крехките одежди,
крепили волята ни върху топлата земя,
сами създадени с надежда,
да носим вярата и любовта.
Но този път не бе така познато,
ни хорски гняв посрещнах, нито суета,
не е неслука или слабостта проклета,
а е човек даряващ свобода.
Човек надмогнал своето страдание,
изпратен да изкупи чуждите тревоги,
човек изпратен със послание:
мир на длан да положи!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Борислав Любенов Все права защищены
