Мир на праха им!
Поклон!
Къде сте, желания,
диви стремежи,
любовни послания,
житейски копнежи?
Къде сте, отминали
мигове скрити?
В очите застинали
пак са сълзите...
Всичко е някак си
тъй безразлично,
а болката стене
тъжно, трагично,
покрила деца
и тяхната младост,
мъка в сърцата,
прогонена радост.
Нелепа случайност,
преди възкресение,
Бог безучастен,
Свищов - в погребения...
***
Възкресение
Звън камбанен!
В свята нощ
църква обикалям.
Свещ горяща,
Божа мощ,
Богу се прекланям.
Да прогледне
в този час,
в нас души да зърне,
че сме бедни
и без глас
в тежки мъки зъзнем.
Не ни чува
то се знае,
глух е векове.
Свят светува
той - нехае...
Тъй му е добре.
Уж е разпнат
и възкръсва
добрини да прави.
В Лим потъват
(пак се кръстя)
деца там се давят.
Буца в гърлото
- проклиням
всичко всемогъщо-
кръста дървен
и стихия...
Стон в Свищовски къщи.
***
Безсилие
Покрива ме смог безразличие...
тъмно, лепкаво, мазно.
Сляп за простора на птиците
в блато душевно и празно.
Раждам в регрес и безполодие.
Очи от стъкло не сълзят.
Човешко, житейско подобие,
безсмислие в гибелен свят.
Нося безропотно кръста си.
В нощите дълги насън -
каданс от застинали фотоси
утрото... слънцето вън.
Вървя, но движение няма.
Искам да легна в калта.
умора... умора само остана
в бесилие, студ, суета.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Найден Найденов Все права защищены
Надявам се в животът да се случват повече хубави неща,за да можем да пишем повече за тях и да забравим,че лошото съществува.
