16 нояб. 2017 г., 07:43

Мир във вкъщи, щастие и рози!

999 6 20

„Що за странна птица пък е тоя?”

блещят се в трамвая оня ден,

щото съм  отстъпил  стола, моя,

бабичка да седне вместо мен.

 

Не, че аз измислям нова мода.

Ами, да ви кажа между нас,

просто от такава съм порода –

услужлив, възпитан - всеки час.

 

Вкъщи ненадейно се прибирам

и заварвам двама на калъп.

К`во ли има толкоз да разбирам?...

Но какъв космат, ужасен гръб!...

 

Мислите, че следва кратка драма

с удари, обиди  и  скандал?...

Ядец!...Не, такова нещо няма!...

Но пък бракът ни е оцелял!...

 

Извиних се, после се обърнах

и, възпитан, казах вървешком:

„Продължете, няма да се върна,

чувствайте се като в своя дом!”

 

Тъй, де. Кой ще се тормози?!

А и не е във добрия тон...

„Мир във вкъщи, щастие и рози!”-

е девизът в тихия ни дом!...

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Роберт Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря, Христо!...
  • Има и телефони бре Роби, ползвай ги по предназначение, иначе е много свежо. Поздрави!
  • Благодаря!...Ще се старая да не те разочаровам и в бъдеще, Веси!...
  • Роби, почвам да се пристрастявам към стиховете ти и като изчезнеш за известно време ми липсваш... Добре е да приемаш с усмивка подобни ситуации и да си над тези неща, но колко хора са толкова "възпитани"? Споделям позицията на Елица и те поздравявам за поредния изключителен стих! Браво!
  • Вярно, Ели, горчив е!...Не е от творбите, които като ги четеш, да се кикотиш и заливаш от смях!...
    Благодаря за коментара ти, приятелко!...

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....