Мир във вкъщи, щастие и рози!
„Що за странна птица пък е тоя?”
блещят се в трамвая оня ден,
щото съм отстъпил стола, моя,
бабичка да седне вместо мен.
Не, че аз измислям нова мода.
Ами, да ви кажа между нас,
просто от такава съм порода –
услужлив, възпитан - всеки час.
Вкъщи ненадейно се прибирам
и заварвам двама на калъп.
К`во ли има толкоз да разбирам?...
Но какъв космат, ужасен гръб!...
Мислите, че следва кратка драма
с удари, обиди и скандал?...
Ядец!...Не, такова нещо няма!...
Но пък бракът ни е оцелял!...
Извиних се, после се обърнах
и, възпитан, казах вървешком:
„Продължете, няма да се върна,
чувствайте се като в своя дом!”
Тъй, де. Кой ще се тормози?!
А и не е във добрия тон...
„Мир във вкъщи, щастие и рози!”-
е девизът в тихия ни дом!...
© Роберт All rights reserved.
