18 июн. 2004 г., 16:37

Мираж

2.2K 0 6
Мога да приема всичко аз от теб -
обич и омраза, презрение и късче лед,
дяволски пламък в очите ти,
спомен за минал живот.

Ако те е страх ,скрий се в сърцето ми,
там ще намериш покой,
ако дъх не остава в гърдите ти
слей се със мен и живей.

Ако нищо не виждаш пред себе си,
влей се във мойте очи,
там ще намериш прозрение
и порив за нови мечти.

Ако края ти виждаш в живота си
и прокълната е твойта съдба,
знай, че от нея по-силна съм
и нов свят за теб аз градя.

Ако съм само илюзия
и утре ме няма до теб,
то знай, че без теб съм загубена,
щом ти ме пропъди отвред.

Ще бъда само спомен в съзнанието ти,
топъл полъх от лек аромат,
образ безплътен и малка прашинка от друг един свят,
без думи, без граници,
само от любов и ненаписани страници.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Анонимка Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Страхотен стих, особено финала! Поздрави и прегръдка
  • Вярно е много добре! 6 и от мен
  • четвъртият стих ми хареса най-много. пожелавам ти винаги да обичаш толкова силно, колкото и да боли, пътят е някъде натам
  • Радвам се, че ви харесва и ви благодаря за положителните коментари.
  • допада ми, много е хубаво

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...