18.06.2004 г., 16:37

Мираж

2.2K 0 6
Мога да приема всичко аз от теб -
обич и омраза, презрение и късче лед,
дяволски пламък в очите ти,
спомен за минал живот.

Ако те е страх ,скрий се в сърцето ми,
там ще намериш покой,
ако дъх не остава в гърдите ти
слей се със мен и живей.

Ако нищо не виждаш пред себе си,
влей се във мойте очи,
там ще намериш прозрение
и порив за нови мечти.

Ако края ти виждаш в живота си
и прокълната е твойта съдба,
знай, че от нея по-силна съм
и нов свят за теб аз градя.

Ако съм само илюзия
и утре ме няма до теб,
то знай, че без теб съм загубена,
щом ти ме пропъди отвред.

Ще бъда само спомен в съзнанието ти,
топъл полъх от лек аромат,
образ безплътен и малка прашинка от друг един свят,
без думи, без граници,
само от любов и ненаписани страници.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Анонимка Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Страхотен стих, особено финала! Поздрави и прегръдка
  • Вярно е много добре! 6 и от мен
  • четвъртият стих ми хареса най-много. пожелавам ти винаги да обичаш толкова силно, колкото и да боли, пътят е някъде натам
  • Радвам се, че ви харесва и ви благодаря за положителните коментари.
  • допада ми, много е хубаво

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...